Саво Ц. Савов

Саво Ценов Савов е роден на 10.04.1910 г. в град Пирдоп. Живее кратко и забележително.
Животът на Саво Савов преминава в непрекъснато противоречие на две несъвместими страни от неговия характер. От една страна той е бил изключително чувствителен човек, хуманист, обичащ живота и уважаващ хората около него. Освен това е притежавал изключителна дарба на художник. Тази му дарба се проявява още на 6 години, когато с овъглена пръчка прави портрет на чичо си Стефан, който хвърля в смут и размисли майка му и баща му. В училище се развива като самобитен талант и не остава съмнение в учителите му, че притежава дарбата на художник. При завършването на училище е първият голям кръстопът в неговия живот. Баща му Цено е горски пазач и за него дарбата на Саво трябва да се използва, като изучи занаят-медникарство, за да му помага в изхранването на семейството. А Саво има и още двама братя, по-малки от него-Петко и Стефан и цялото семейство живее бедно и в нищета. Как обаче да учи медникарство като за него вече рисуването е всичко?
Тогава се явява ангел-спасител в лицето на учителя Георги Хаджи-Личев. Видял чудната дарба този пирдопски учител полага големи усилия да убеди родителите на Саво да го пратят да учи. Баща му е непреклонен, но майка му Пауна е природно интелигентна жена, тя разбира колко е важно момчето й да учи. Тук решаваща е намесата на чичо му Стефан, който поема да помага финансово и убеждава брат си да не губи детето в работилницата. Така Саво кандидатства в Художествената академия в София, получава отлична оценка за кандидатската си работа и е приет за студент. В Художествената академия Саво бързо получава всеобщото признание на студентите и преподаватели. По разкази на негови състуденти, по-късно професори от академията, той е бил най-добрия от целия курс. Дълги години негова студентска картина е стояла в академията, като изключително постижение на студент. Постепенно Саво Савов се изграждал, като истински художник, талантлив и много продуктивен. Липсата на средства го принуждавала да изварява вече готовите картини, за да падне боята от платното и наново да рисува върху него.
За съжаление животът не е само рисуване. От малкия занаятчийски град Саво попада в хаоса на столицата. Това са бурни години. След военния преврат през 1923 г. и убийството на Министър-председателя Стамболийски следва гражданска война. България едва се е съвзела от Първата световна война, но вече има амбициите за реванш, за отвоюване на отнетите й територии и това отново я тласка в съюз Германия. София ври и кипи. Значителна част от българската интелигенция е против властта на военните и ограничаването на политическите свободи. Саво е против насилието, но когато то е навсякъде около тебе не можеш да си безразличен. В София започват масови студентски вълнения. Вече е естествено, че и Саво е тук. Че как може демонстрация без плакати, а кой да нарисува плакатите, ако не художникът? Така постепенно Саво Савов поема трагичния и гибелен път на борбата срещу наложената със сила власт.

След завършването на академията той е изпратен в школата за запасни офицери. След това се връща в Пирдоп и търси работа. Като художник не може да се изхранва и решава да стане учител. Първо получава място като учител по рисуване в Кладница, после в Сандански и Мелник. За него това е златно време. Уединен на чуждо място той се отдава на рисуването и на новата си професия. Пейзажите от мелнишките скали и старинни къщи са претворени в множество прекрасни творби. Това навярно е причина всички ученици да го приемат с огромно уважение. След време най-сетне се освобождава место за учител по рисуване и трудово обучение и в Пирдопското училище. Много пирдопчани са учили при Саво. Всички си спомнят за него с респект и уважение. Това е бил учителят, налагал ред и дисциплина сред учениците само със силата на духа си и със силно развитото чувство за справедливост. Безспорният интелект и талант го даряват с всеобщото уважение и признание на неговите съграждани. Като запасен офицер той е изпратен в Македония, където е назначен за комендант на град Кратово. Какво става в душата на учителя и художника при сблъсъка със суровата военна действителност никой не знае. Но той избира пътя на партизаните. В състава на войнишкия батальон “Хр. Ботев” той достига до местността “Батулия” в Искърския пролом. Там на 23.05.1944 г. пада убит само на 34 г.
България загубва един даровит художник и добър учител.